Целта на рехабилитацията като метод на лечение е да подпомогне процеса на възстановяване след получена травма, при заболяване или друго болестно състояние. С правилна и адекватна рехабилитационна програма може да се избегне риска от обездвижване или ограничаване на двигателната активност, както и да се помогне за преодоляване на необратими двигателни дефицити.
Кои двигателни нарушения се повлияват добре при рехабилитация?
За двигателни дефицити се говори в случаите, когато е невъзможно да се поддържа позицията на тялото в пространството и да бъдат извършвани движения в пълния им обем. Подобни нарушения може да са получени в резултат на различни увреди на нервната система и да се изразяват като пареза или парализа, мускулна спастичност и др., а в мускулно-скелетната система – като куцота, ограничен обхват на движение или пълна неподвижност.
Всички тези и други дефицити могат да са с различна тежест и в зависимост от това, в съответния център за рехабилитация се изготвя индивидуална рехабилитационна програма.
Най-често срещаните двигателни дефицити, на които може да се въздейства в положителна насока с рехабилитационни техники, са:
- след прекаран инсулт за повлияване върху фината и грубата моторика, координацията и баланса;
- след получени черепно- и гръбначно-мозъчни травми за подобряване на грубата моторика, баланса, координацията и ходенето;
- рехабилитация при детска церебрална парализа за подобряване на мускулната сила, походка и координация;
- рехабилитация при множествена склероза за по-добра походка, координация и равновесие.
Успехът на рехабилитацията, както при по-леките, така и при по-тежките двигателни нарушения, зависи от ранното ѝ започване и правилно изготвената програма за възстановяване.
Какви терапии може да включва рехабилитацията при двигателни дефицити?
Рехабилитационната програма на всеки пациент е съобразена с неговото състояние и нужди и се изготвя от мултидисциплинарен екип след направена диагностика. Екипът се състои освен от лекар по физикална и рехабилитационна медицина, и от невролог, физиотерапевти, ерготерапевт и др.
Рехабилитационните терапевтични програми обикновено включват:
- роботизирани уреди за възстановяване и рехабилитация на рамо или друг горен и долен крайник като Lokomat Pro, Amadeo и др.;
- Бобат, Войта и др. специализирани методи;
- електролечение;
- кинезитерапия и др.
В зависимост от степента на функционалния дефицит, продължителността на рехабилитацията може да е различна. От особено значение е използването на роботизирана неврорехабилитация, с помощта на която се активират нови невронни връзки.
Комплексната рехабилитационна програма в най-пълна степен подпомага възстановяването на изгубени двигателни функции и компенсира такива, които трудно могат да се преодолеят от медицинска гледна точка. Ходът на много състояния може да бъде обърнат в положителна посока и по този начин пациентите да подобрят качеството си на живот.
