При множествена склероза движението има особено значение, но повече движение и физическо натоварване не винаги означава по-добре. Продължителните и натоварващи тренировки не са единственият начин да се поддържа сила, подвижност и координация. За много хора много по-важни са малките, но правилно подбрани упражнения, които могат да се изпълняват редовно и да се превърнат в част от ежедневието.
Причината е, че множествената склероза може да се проявява по различен начин. При един човек водещият проблем може да бъде мускулна слабост, при друг – нарушено равновесие, при трети – скованост, умора или трудности при координиране на движенията. С времето, симптомите могат да се променят, затова упражненията трябва да бъдат съобразени не просто с диагнозата, а с конкретното функционално състояние на човека.
Защо малките движения имат значение?
Голяма част от ежедневните дейности всъщност зависят от движения, които рядко забелязваме, докато не започнем да изпитваме затруднения с тях. Ставането от стол, пренасянето на тежестта от единия крак върху другия, повдигането на стъпалото при ходене или поддържането на стабилна позиция на тялото – всички те изглеждат естествени. При множествена склероза обаче някои от тези движения могат постепенно да станат по-трудни.
Един такъв пример са движенията в глезените. Контролираното повдигане на пръстите и петите или движението на стъпалото нагоре и надолу може да изглежда твърде елементарно, за да бъде наречено тренировка. Глезенът обаче има важна роля за стабилността и походката. Когато контролът върху стъпалото е нарушен, всяка малка промяна може да повлияе върху начина, по който човек стъпва и преодолява препятствия.
Ставането и сядането от стол също може да бъде упражнение. Това движение включва мускулите на краката, контрол на тялото и равновесие, но едновременно с това е пряко свързано със самостоятелността. Вместо да се тренира изолирано движение, се упражнява нещо, което човек прави многократно всеки ден.
Разбира се, подобни упражнения трябва да бъдат изпълнявани само, когато са безопасни за конкретния човек. При сериозни проблеми с равновесието или значителна мускулна слабост, дори привидно лесна задача може да носи риск от падане.
Малки упражнения могат да бъдат използвани и за подобряване на баланса. Пренасянето на тежестта встрани при стабилна опора, контролираното изправяне на тялото или упражненията за равновесие в седнало положение, могат да бъдат част от рехабилитацията. Постепенно задачите могат да се променят според напредъка и възможностите на пациента.
Добре е да се отделя внимание при наличие на мускулна скованост и спастичност, също и да се поддържа добър обем на движение. Внимателното раздвижване и подходящото разтягане могат да подпомогнат запазването на подвижността. Целта обаче не е мускулът да бъде разтегнат максимално или упражненията да причиняват болка. По-важни са контролът и правилното изпълнение.
Не трябва да се пренебрегват и ръцете. Отваряне и затваряне на дланта, движения на пръстите, достигане и преместване на леки предмети, могат да бъдат изпълнявани според конкретните затруднения. За човек, който има проблем с фините движения, задачата да вземе чаша или да закопчае дреха може да бъде много по-значима от изпълнението на определен брой повторения с тренировъчен уред.
Именно функционалността е един от най-важните принципи при рехабилитацията при МС. Упражненията имат най-голям смисъл, когато подпомагат действия, от които човек реално има нужда.
Умората променя начина, по който трябва да тренираме
Умората е сред честите симптоми при множествена склероза и може значително да влияе върху физическите възможности. Тя не трябва да се възприема просто като липса на желание за движение. При някои хора натоварване, което сутрин е напълно възможно, може да бъде много трудно по-късно през деня.
Затова продължителността и интензивността на упражненията трябва да бъдат индивидуални. Вместо една дълга тренировка, понякога е по-подходящо движението да бъде разделено на няколко кратки периода през деня. Така човек може да работи върху определени способности, без физическото натоварване да изчерпва силите му за останалите ежедневни дейности.
Температурата също може да има значение. При част от хората с множествена склероза прегряването временно засилва някои симптоми. Затова подходящата температура в помещението, почивките и доброто разпределение на натоварването могат да бъдат важна част от самата тренировка.
Тук се крие и едно от големите предимства на малките упражнения – те могат да бъдат разпределени през целия ден.
Няколко движения на глезените след по-продължително седене, кратко упражнение за контрол на тялото, внимателно ставане и сядане или няколко минути работа върху движенията на ръката не изискват непременно отделен час за тренировка. Постепенно физическата активност може да стане естествена част от ежедневието.
Това обаче не означава, че всеки човек с множествена склероза трябва сам да избере упражнения от интернет и да започне да ги изпълнява. При нарушено равновесие, спастичност, значителна слабост или други двигателни проблеми неправилно подбраната задача може да бъде неефективна или дори неподходяща.
Физиотерапията и рехабилитацията при множествена склероза започват с оценка на конкретните затруднения. Как ходи човекът? Може ли безопасно да става и сяда? Къде има слабост? Какъв е обемът на движение? Има ли проблем с равновесието? Колко бързо настъпва умора? Именно от тези отговори трябва да произлиза програмата.
Напредъкът също невинаги се измерва с големи промени. Понякога резултатът е човек да измине малко по-голямо разстояние без почивка. Друг път е да стане по-уверено от стол, да контролира по-добре стъпалото си или да използва ръката си по-лесно при хранене и обличане.
На пръв поглед това са малки неща. В ежедневието обаче именно те определят колко самостоятелен може да бъде човек.
Затова при множествена склероза добрата двигателна програма не трябва непременно да бъде сложна. Много по-важно е упражненията да бъдат подходящи, безопасни, редовни и насочени към конкретна цел. Малкото движение, което човек може да изпълнява правилно всеки ден, често има много по-голяма стойност от трудното упражнение, което остава само част от тренировъчната зала.
